Недостроени язовири в страната крият опасности
Поне десетина недостроени язовира в страната носят опасности за районите, където се намират. Според проф. Димитър Кисляков, председател на Българското дружество по големите язовири и преподавател в УАСГ, рисковете са свързани с големия период, в който те продължават да стоят недовършени. По думите му с това се увеличава вероятността през това време да дойде висока вълна, която е по-голяма от вероятната по време на предвидения срок на строителството, пише „Монитор“.
При язовирна стена изградена донякъде, преди преливането през нея и евентуално разрушаването й в такъв случай, в създаденото езеро се натрупва определен обем вода, който създава още по-опасна вълна при срутването й обяснява той.
По информация на дружеството сред недовършените проекти са язовирите „Черни Осъм“ (за водоснабдяването на Ловеч и Плевен), „Нейковци“ (за Трявна). Друг такъв водоем е яз. „Кюстендил“, построен едва на около 40%. Стената е вдигната до 42-43 метра. Според проекта в завършен вид трябва да стигне 72 м. Изградени са някои измервателни пунктове и коти по стената, отводнителната кула. Полезният обем на язовира е трябвало да бъде 13-15 млн. куб. м вода. Заради липса на финансиране обектът не се завършва. Последно по него е работено през 2002-2003 г.
Яз. „Мокра Бяла“ до Габрово трябваше да реши водните проблеми в Севлиевско. Строителството на обекта започва през 1979 г., но е спряно през 1995 г. Язовир „Луда Мара“ над Петрич е друга изоставена идея. Има още незавършени други изкуствени водоеми: „Чаталка“, близо до Стара Загора, „Калинките“ край Сандански, „Чакалица“ край Благоевград, „Люляково“ Кърджалийско, „Раков дол“ Бургаско, „Никудин“ Благоевградско.
Относно чаканото от 16 години укрепване на външната страна на стената на яз. „Бели Искър“ проф. Кисляков каза, че съоръжението e важно за водоснабдяването на София, но обемът му е малък, за да бъде решаващо.
„Стената му е над 70-годишна и има нужда от спешен ремонт. Преди около 4 години, през пролетта на 2016-а имаше експертен съвет за готовия идеен проект на Столична община. Пролетта на 2018-а пък беше проведен пак такъв експертен съвет с 5 рецензии в МРРБ. Въз основа на идейния проект трябваше да се напише техническо задание и технически проект. Тогава обаче ръководителят на язовирния район почина внезапно и оттогава какво се случва с този язовир не ми е известно. След това обаче въпросът за собствеността на съоръжението потъна в едни административни дебри. Загуби се ценно време, а конструкцията на стената има нужда от спешен ремонт. Една от основните причини, освен че е стара, е несъответствието със съвременните изисквания за сеизмична устойчивост”, поясни експертът.
От ДАМТН поясниха, че последната проверка на техническото състояние на язовир „Бели Искър“ е изпълнена извънредно на 2 януари 2020 г. Съгласно анализ на техническото състояние от 2016 г. състоянието на язовирната стена и съоръженията към нея е определено като „неизправно – частично работоспособно“.
В тази връзка, към момента се изпълнява предписанието: „Водното ниво да се поддържа не по-високо от кота 1876 м (2 м под кота преливен ръб)“, със срок на изпълнение – постоянен, до реконструкция на язовирната стена.
През миналата седмица новият главен прокурор Иван Гешев разпореди проверка на казуса с водохранилището. Според Ганчо Хитров, председател на Националния комитет за подобряване на водоснабдяването в България, съоръжението крие много рискове. Той припомни, че от 2004 г., когато е завършило полагането на синтетичната мембрана на водния откос се чака да започне укрепването. По думите му не са завършени и галериите за отводняване в двата края на ската до стената, които да държат връзката й с терена суха.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
