Предизвикателството пред финансирането на българската наука е как да вложим най-ефективно публичните средства в нея. Най-големият ефект от тях се проявява, когато резултатите от науката се използват предимно за образование, както и за създаване на иновации в икономиката.
За целта трябва да има комуникация с бизнеса, където да се предлагат тези резултати. Той, от своя страна, следва да мисли глобално. Конфигурацията образование-наука-бизнес може да подобри взаимодействието си, когато има доверие между трите страни, заяви проф. д-р Костадин Костадинов, съветник на министъра на образованието и науката, професор по „Роботика и автоматизация“ в Института по механика към БАН, бивш зам.-министър на образованието и науката, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
По повод ресора „Иновации и младеж“, с който се сдобихме в рамките на новия състав на Европейската комисия, гостът сподели, че в този хоризонт има надежда.
„София като регион е умерен иноватор. Умереният иноватор поставя цели и заявява необходимата организация. Програма „Хоризонт Европа“ трябва да отговаря на предизвикателствата на обществото. Ресорът на Мария Габриел е важен за нас, тъй като досега науката не бе поставяна като приоритет в нашето общество. Други силни научни и икономически райони са Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора и целта е те да бъдат следващи умерени иноватори у нас“.
„В оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ние поставяме акцент върху регионалното развитие и повишаване на научния потенциал в регионите“, изтъкна Костадин Костадинов. Според него регионалните центрове и цифровите хъбове ще дадат възможност на науката да бъде близо до бизнеса.
„Предвиждаме 24 регионални иновационни центъра извън София“, обяви още гостът.
Целият разговор и видеото вижте в сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
