Историите ON AIR: Аз подписах Конституцията от 1991 г.
В края на 1989 година, когато Тодор Живков вече е свален от власт, стотици хиляди излизат по улиците с надежда за по-добър живот. Комунистическият парламент отменя текстовете от Наказателния кодекс, преследващи агитацията и пропагандата срещу държавата. Хората обръщат гръб на страха, започват да мечтаят.
Мирният преход от социализъм към демокрация е гарантиран от сформираната по полски образец за пръв път у нас Национална кръгла маса. Около нея сядат представители на управляващата БКП и на новосформираната опозиция – Съюз на демократичните сили.
„35-то Народно събрание се принуди да премахне член първи от Конституцията, който даваше всевластие на комунистическата партия, за да могат да се узаконят новите партии, възстановени стари партии и така нататък. И след което се пристъпи към организацията на изборите за Велико Народно събрание“, разказва д-р Петър Берон.
Той е участник в Кръглата маса, а в 7-то Велико народно събрание е председател на парламентарната група на СДС.
Залисани в подготовката на предстоящата промяна на строя участниците в Кръглата маса не обръщат внимание, че ценностната система на социалистическата държава е останала в живковската Конституция дори и след отмяната на член Първи. В преамбюла към Основния закон стоят принципите и стратегията за развитие на България, такива, каквито са били преди 10 ноември 1989 година, а преамбюлът остава до средата на април 1990 година. В него в концентриран вид се обясняват задачите и принципите на основния закон.
На 3 април 1990 година по предложение на Минчо Пейчев, който е министър на народното здраве и социалните грижи, депутатите от 35-ия парламент включват за първи път в Основния закон на социалистическа България осигуровката за безработица. В края на 1990 година в Бюрата по труда са регистрирани 65 079 души. От тях 10 500 са с висше образование. През следващите години съкратените работници и служители се увеличават главоломно. В 1993 година те вече са 626 141 за една година, показват данните от статистическите годишници на НСИ. В продължение на пет години – от 1990 до 1994 година 2 137 490 българи остават без работа. Започва икономическата криза!
„Ние с икономиката много не се занимавахме, откровено казано. Гледахме така тези главни неща за права, свободи и прочие. А с икономиката се занимаваха други хора, които добре се занимаха и станаха първите богаташи сега“, казва д-р Берон.
„Ние предпочетохме тогава човешки права, вместо всеобща трудова заетост и един приличен среден стандарт. Оказа се обаче, че свободата на словото и свободата на пътуванията не пълнят хладилника. И сега вече много от хората казват – едно време се живееше по-добре, по-сигурно, защото от правата, които дадохме на всички български граждани, се възползваха по-агресивните и повечето граждани, които предпочитат да заобикалят законите, вместо да ги спазват“, обяснява Румен Воденичаров, депутат от СДС в 7-то Велико народно събрание и говорител на опозицията.
През лятото на 1990 година се провеждат изборите за 7-то Велико народно събрание. След това в продължение на 15 месеца депутатите предлагат, пишат и спорят по текстовете от новата Конституция.
„Общо взето нещата бяха ясни – България трябва да бъде парламентарна република. Почти едно към едно основната глава за правата и свободите беше заимствана от Европейската харта за правата на човека. Аз съм от тези, които смятат, че тази Конституция съвсем не е лоша. Всичките критики към нея са направени от хора, които никога не са я виждали и не са я чели“, казва д-р Петър Берон.
„Ние бяхме за многопартийна система. Всичко това, което по-нататък се разви като членове на Конституцията, беше залегнало в програмата Съюза на демократичните сили. Ние бяхме написали в Конституцията, че България ще бъде социална държава, което означава, че няма да оставиш пенсионерите да се ровят в кофите за боклук“, допълва Румен Воденичаров.
Основният закон разделя опозицията. 39 от депутатите на Съюза на демократичните сили напускат парламента, правят палатков лагер и обявяват гладна стачка. Те не искат 7-то Велико народно събрание да приеме най-важният нормативен акт и настояват, събранието да се разпусне. Водеща политическа сила в събранието тогава е Българската социалистическа партия.
„Тези 39-те те бяха против сътрудничеството с БСП по никаква линия. Техните виждания добре се приемат от народа и те разчитаха да излязат на повърхността на политиката, като не подпишат Конституцията. Оттеглиха се и почнаха да я ругаят. Но после се заклеха в същата тази Конституция, когато взеха властта в следващото Народно събрание. 23-мата представители на ДПС също не подписаха Конституцията, заради член 11, който не разрешава създаването на партии на етническа и религиозна основа. Но те също се заклеха в тази Конституция в следващото събрание. И я защитават до ден днешен.“, казва д-р Петър Берон.
Различните представи за бъдещето на България са причина за първите разриви в редиците на СДС. Тогавашният говорител на опозицията Румен Воденичаров им казва, че при ширещата се безсмислена конфронтация, не може да остане в синята парламентарна група. И сяда в редиците на независимите депутати. През декември 1990 д-р Петър Берон е свален от поста председател на Съюза на демократичните сили. Това става по искане на Петко Симеонов, а причината е изтекла информация, че лидерът им е сътрудничил на Държавна сигурност. Няколко месеца по-късно Берон напуска СДС, а през лятото на 1991 си тръгва и Петко Симеонов.
„Аз не съм напуснал доброволно СДС, аз съм изгонен от СДС, защото подписах Конституцията. Аз подписах Конституцията!“, казва днес Симеонов. По-голямата част от депутатите от парламентарната група на СДС също слагат подписите си под нея.
Вижте целия филм на Миглена Георгиева във видеото на Bulgaria ON AIR.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
