FacebookBulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian

Битката при Адрианопол: Калоян „обезглавява“ латините

Битката при Адрианопол е поредното доказателство за високото военно майсторство, благодарение на което българските владетели превръщат страната в силен политически и военен фактор в Европа. Неслучайно сражението достойно си извоюва място в документалната поредица на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, като пример за едно от най-високите постижения във военната история на България.

Всичко започва през 1205 година, когато настъпилата политическа криза във Византия отново събужда интереса на водачите на Четвъртия кръстоносен поход към земите на империята. 

За да предпази страната в тази сложна обстановка, известният със своето дипломатическо мислене български владетел сключва уния с папа Инокентий  III, с която приема духовното върховенство и в замяна получава титлата „крал“. Виждайки решителността на рицарите да получат това, към което се стремят на всяка цена, Калоян им предлага услугите си в замяна на дял от византийското наследство, но получава категоричен отказ.

Кризата във Византия се задълбочава, а Балдуин – избраният за  император на Латинска империя, поема потушаването на бунта в свои ръце. В резултат от поредицата разрушения, които прави, единствено Адрианопол остава извън неговото владичество. Отчаяни, бранителите на крепостта решават да потърсят подкрепа в лицето на българския владетел и я получават.

На пръв поглед, латинският император прави всичко по силите си, за да превземе крепостта – войските му обсаждат Адрианопол от всички страни, специални машини обстрелват крепостта, а други подкопават стените. За да подсигури войските си, нарежда създаването на укрепен лагер в близост до града.

Голямата българска войска, водена от Калоян и подкрепена от внушителен брой кумански съюзници разполага лагера си на предварително определен терен, редуваш прикрити от малки гори и хълмове височини, северно от латинските позиции. Преценил обективно ситуацията, българският владетел решава да направи клопка на латинците, като за примамка използва няколко отряда кумани.

Планът на Калоян влиза в действие на 13 април, когато група кумани атакуват конете на рицарите. Примамките успяват да привлекат вниманието им, но за кратко. Вторият ден в опити за увличане на врага обаче дава резултат. Латинската армия се втурва след своеобразното бягство на куманите и по този начин успяват да привлекат врага към заложения предварително капан.

Като прецизен стратег, Калоян разделя многобройната си, но не достатъчно добре снаряжена армия на няколко отряда, които разполага така, че щом попадне в клопката, противника да бъде обкръжен. Силите на дьо Блоа са първите подмамени и влизат в сражение с куманските отряди. Уверен в своята войска и без ясна представа за числеността на българската армия и нейните съюзници, Балдуин дава нареждане на войските си да тръгнат срещу съпротивата. Благодарение на добре преценения терен и ловко заложените по-рано капани, Българо-куманските войски успяват да затворят вражеския кръг и започват постепенно да ликвидират латините.

Когато част от успелите да избягат от смъртта рицари се завръщат в лагера, новината за поражението на латинската армия вече се е разнесла. 

Жофроа Вилардуен, ръководещ останалите в подслона войски, не се бави и веднага строява редиците си в бойна готовност.

Унищожили основните сили на вражеската съпротива, по нареждане на Калоян, Българо-куманските войски продължават да преследват отстъпващия противник. Така, около 18:00 часа същата вечер няколко отряда последователно нападат рицарите, но те не отстъпват строя си. Използвайки прикритието на нощта, Вилардуен нарежда на малката част останала невредима армия да се оттегли към Константинопол. Утрото е повече от слънчево и приятно за българската войска – вражеският лагер е празен, а земите по поречието на Тунджа и Марица остават под владичеството на Калоян.

Цялата история за една от най-внушителните и блестящи български победи, при която край Адрианопол „загива цветът на латинската армия, известна със силата на своите копия“, както и нейната развръзка, гледайте във видеото.

Документалната поредица „Средновековна слава“ е третият образователен проект на ЗАД „Армеец“ и сдружение „Българска история“, в който чрез вдъхновяващи видеа се представят десет от най-великите победи във военната история на България. Майсторството, прецизността и вниманието, с което са създадени, ги превръща в невероятно допълнение към уроците в часовете по история и помощник в програмата на учителите. 

Ако искате историята да оживее пред вас, може да гледате вълнуващата поредица премиерно по Bulgaria ON AIR – всяка неделя от 16:30ч., в предаването „Операция история“ с Росен Петров. 

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!