Facebook

Те са завършили в Германия, а се връщат в България. Защо и съжаляват ли?

Те са завършили в Германия, но са решили да живеят в България. Защо са се върнали? Съжаляват ли за избора си? И има ли нещо германско, което биха искали да „пренесат“ в България? Дойче веле публикува разказа на трима млади българи.

Защо някои млади българи, получили образование в добри европейски университети, се завръщат в България? Какво ги привлича – и какво ги дразни след завръщането им? Кирил Крумов, Диляна Симеонова и Димитър Дренски, възпитаници на германски ВУЗ-ове, са намерили своето място в България. И не съжаляват за избора си да се завърнат.

„Чувствах се третиран като „втора класа“ човек“

29-годишният Кирил, бакалавър, не съжалява, че се е върнал. Поне засега. Казва, че в Германия е третиран като „втора класа“ човек. „Имам случай, в който се обаждам на обява за апартамент под наем само час, след като е пусната – и ми отказват, само заради акцента. А няма как някой да го е огледал и взел за един час“, разказва той.

Днес Кирил се чувства добре в България. Една от причините за това е, че не е успял да се отдалечи прекалено много. „Не бях прекарал много дълго време в Германия и се връщах достатъчно често, за да не преживея много голям културен шок“, отбелязва той. Смята, че когато в България кажеш, че си завършил в Германия, „хората те приемат по-насериозно“.

Още по темата

22 яну 2020 16:15

361

6 фев 2019 12:30

273

Възпитаникът на Манхаймския университет не съжалява за избора си: „Нямам намерение да се връщам в чужбина. А и винаги съм искал да отгледам българчета, а не чужденци“. Много от неговите приятели също са се върнали и планират да останат.

Въпреки че в България условията на живот са „далеч от идеални“, смята, че стандартът му на живот не е по-лош от стандарта, който е имал в Германия. А и след първите една-две години от завръщането си вече се е отказал да прави сравнения. Смята, че най-големите проблеми на България са „мизерията и селският манталитет на повечето хора“.

И все пак: има ли нещо германско, което Кирил би искал да „внесе“ в България? Категоричен е: образованието. „В България по мое време се преписваше дори и в елитни гимназии. Затова, когато заминах за Германия, освен че трябваше да уча, трябваше да се науча да уча. А уж трябваше да го мога от училище.“

„Понякога се чудя защо се прибрах“

В навечерието на своите 30, Диляна Симеонова изгражда живота си в София. Взела си е куче, ремонтирала е собствен апартамент, има „страхотна приятелска среда и страхотна работа“. „За момента не виждам защо да се местя където и да било другаде“, казва тя. Диляна Симеонова е завършва културология и стопанско управление в Манхайм, бакалавър. След това получава пълна стипендия, за да участва в магистърската програма Европейски бизнес и финанси, финансирана по европейска линия – една година обучение в УНСС в София и една година в бизнес училището към университет Нотингам Трент във Великобритания. Но, както сама казва, понякога животът ни изненадва.

„След като взех бакалавърска степен, се завърнах уж за малко в София, за да прекарам повече време с родителите си и да уча за TOEFL и GMAT на спокойствие“. Това „за малко“ продължава вече две години – една година стажува в „Луфтханза Техник“ и една година учи в УНСС. Време, в което е научила много – и не съжалява за решението си да остане. Чувства се добре, макар и да има моменти, в които се чуди защо се е прибрала. „Това са просто моменти“, казва тя. Благодарна е на родителите си, които всяка ваканция я изпращали в Хайделберг или в Манхайм, при сестра ѝ, за да свиква със странстването и да разширява кръгозора си.

И Диляна – като Кирил, отдавна е спряла да прави сравнения между България и Германия. „Както не сравнявам себе си с другите хора, така и не сравнявам дома си с чужди домове. За мен България е избраният мой дом и съм фокусирана върху това да го направя по-добър за себе си и за околните. Сравнявам сегашното състояние на България с това, което може да се случи, ако развиваме себе си, бизнеса, с който сме се захванали, ако продължаваме да се интересуваме за състоянието на околната среда.“

Какво от Германия би искала да „внесе“ в България? „Бих искала да мога да разграничавам работния от личния живот по-ярко – така, както германците умеят най-добре. Освен това за мен е изключително важно човек да е работлив и да не се скатава. Работиш ли – работи. Почиваш ли – почивай“, казва Диляна.

„Изборът ми е окончателен“

Димитър Дренски се дипломира като бакалавър от университета „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф. Придобива степен магистър в Задочния университет в Хаген. „Идеята на образованието ми в чужбина беше да натрупам опит в една от най-добрите икономики в света и да прилагам наученото в България. А за самото завръщане просто се отвори добра възможност“, разказва той.

Димитър не съжалява за избора си, тъй като винаги е искал да се завърне в България. „Смятам го за окончателен.“ Лаконичен е относно сравненията между България и Германия. „И двете страни и среди си имат плюсове и минуси. Сравнявам инфраструктурата, мисленето и поведението на хората, отношението между тях, комуникацията, работната етика и т.н.“

Има няколко качества, които цени в германците и би искал да види и на българска почва: дисциплината, изпипването на детайлите и отговорното отношение към това, което вършиш на работното място. „Позитивното е, че в България има все повече хора, които подхождат изключително професионално към задълженията си и така дават добър пример на останалите“, отбелязва Димитър Дренски.

Тези трима млади българи избраха да се завърнат. България се нуждае от още много като тях, заключава Дойче веле.
 



Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!