Facebook

Бракът на българите издържа до 16 години, всяко второ дете – извънбрачно

Бракът на българите издържа средно 15 години и 9 месеца и се разтрогва най-често по “взаимно съгласие”.

10 596 семейства са сложили точка на своята любов през 2018 г. Над 80% от тях са в градовете. Това показва отчетът на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012-2030), писан от социалното министерство, информира „24 часа„.

Близо 66% от браковете приключват по “взаимно съгласие”, а заради “несходство в характерите” – 26%. Втори и трети развод има за 10% от двойките.

Българите обаче все пак напират да се женят – 28 961 са сватбите през миналата година, близо 3 пъти повече от разводите през същия период.

И при новите семейства има ръст, като те са с 368 повече.

Мъжете се решават на брак на 31 г. и 7 м., докато жените – на 28 г. и 7 м.

Все по-зрели стават младоженците у нас – и при двата пола възрастта им се е вдигнала с 3 месеца. Най-често се женят в Добрич и Разград, а все по-малко в Перник и Ловеч.

Българките обаче раждат първото си дете на средна възраст 27 г. и 2 месеца, което е с повече от година преди възрастта за сключване на брак. Като възрастта се е вдигнала с месец. Софиянките раждат първото си дете на 30 г. и 2 м., докато жените от Сливен – още на 23 г.

3073 деца пък са родени от непълнолетни майки през миналата година. Запазва се тенденцията за увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече години. Миналата година те са били 2154.

През 2018-а са родени 62 576 деца, а момчетата са с 2000 повече от момичетата. Най-висока е била раждаемостта в Сливен, София и Ямбол. Най-ниска – в Смолян, Габрово и Видин.

Всяко второ дете у нас е извънбрачно – такива са 36 656, или 58,6% от всички раждания. Най-много са във Видин и Ловеч. Най-малко деца без брак се раждат в Кърджали.

Интересно е, че повече деца извън брак се раждат в селата – 65%. За над 78% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18,5% през 1992 г. на 56,2% през 2011 г.

Броят на българките във фертилна възраст (15 – 49 г.) е 1 491 000, като спрямо предходната година намалява с близо 26 хил., а спрямо 2011 г. – със 159 хиляди.

Очакванията за раждаемостта в следващите десетилетия са тя да продължава да намалява основно поради свиване на родилните контингенти, обясняват експертите. Факторите, които оказват въздействие върху вземането на решение за раждане и отглеждане на дете, са комплексни и се отнасят до създаване на по-спокойна, предвидима и сигурна семейна, обществена и социално-икономическа среда.

109 810 са се преместили в друг град или село през миналата година. Всеки трети от тях е бил между 20 и 39 г. Най-често те се местят от град в град – 42,7%, като почти двойно по-малка е миграцията от селото към града – 24,7%.

21,5% пък са се преместили от града към село.

Най-много са новодошлите софиянци – 18 574. Те са предимно от областите около столицата, Благоевград и Пловдив. Най-малко са новите столичани от Разград и Търговище.

В чужбина са заминали 33 225 души миналана година. Всеки втори емигрант е на възраст между 20 и 39 г. Най-младите са 15,8%, а тези на 60 г. – 9,2%.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия, Обединеното кралство и Италия.

29 559 души пък са дошли от чужбина, за да живеят у нас. 35,5% са под 39-годишни, а 27,6% са на 40-59 г. Най-младите имигранти (под 20 години) са 19%, а най-възрастните (60 и повече години) – 17,9%. Всеки трети имигрант е бил от Турция, от Руската федерация са дошли 11%, а от Германия 7,2%.

Средните разходи на един човек в България достигат до 5772 лв. през миналата година.

От тази сума 1714 лв. отиват за храна и безалкохолни напитки, което е с 9% повече спрямо предходната.

Разходите за вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома пък са 1017 лв. За транспорт и съобщения през 2018 г. са похарчени 667 лв. През последната година разходите за данъци и социални осигуровки средно на лице от домакинство са в размер на 738 лв. и се увеличават с 13,9% в сравнение с 2017 г.

През 2018 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 29,7%.

Ядем с 1,8 кг по-малко хляб и тестени изделия, като почти с толкова намалява и консумацията на плодовете. На масата присъстват с 2,7 кг повече зеленчуци, кисело мляко, месо и безалкохолни напитки.

Средно на година българинът изпива 31 л алкохол, което е с литър повече спрямо 2017 г.

През 2018 г. в собствено жилище живеят 90,7% от домакинствата, а 6,6% ползват жилище, без да плащат наем. Под наем живеят 2,7% от наблюдаваните домакинства. Второ жилище притежават 9,4%.

В сгради, вдигнати преди 1990 г., живеят 93,2% от домакинствата. Преди 1961 г. са построени 20,5% от жилищата, а изградените след 1990 г. са 6,8%.

Две трети от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища. Гаражи имат 20,9% от тях.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!