Facebook

Бездомникът Валентин живее вече месец в болницата в Бургас

60-годишният Валентин Райков, който вече месец живее в УМБАЛ Бургас, търси помощ за настаняване в дом.

Мъжът вече няма нужда от лечение, но няма къде другаде да отиде.

С два ампутирани крака е, но ръцете му са силни, може да се обслужва сам и може да работи всичко, което изисква ръчен труд.

За проблема му алармира доц. Валентин Василев, началник на Клиниката по съдова хирургия, която е приютила бездомника.

„Годишно имаме по няколко такива пациенти, които престояват с месеци. Нямат близки или са изоставени от тях. По обясними причини не можем да настаним друг пациент в стаята на Валентин, а тя е с четири легла. Имаме чакащи пациенти за операция, така се блокира работата ни, а и самият той не иска да остава в болницата“, обясни доц. Василев, цитиран от пресцентъра на болницата.

Началникът на клиниката подчерта, че активно търсят съдействието на социалните служби, но решенията за тези болни се бавят.

Освен, че няма места в социалните домове, работата на лекарите затруднява и оформянето и обработването на документацията, която е сериозна.

„Разбираме социалните, стараем се да сме толерантни, но призивът ми е да действат малко по-бързо. Нашата социална функция – операцията и лечението на тези болни, много от които са неосигурени, сме я свършили. Те вече нямат нужда от лечение, имат нужда от грижи“, каза още доц. Василев.

„Благодаря много на доц. Василев, както и на всички в отделението. Не искам да съм им в тежест, чувствам неудобство, макар  че те се грижат за мен много добре. Много искам да бъда настанен в социалния дом в село Горица, чувал съм много добри неща за там, но все ми казват, че няма места“, казва бездомникът Валентин. леглото.

„Бил съм в един друг дом, още когато бях само с един отрязан крак. Там е дом на ужасите, не искам да си спомням за това място. Казах на директорката – дай ми да работя, нещо да правя, картофи ли ще беля, ръцете ми са здрави, а тя ми отказа. „Болен си“ – вика, не мога да ти дам да работиш“, обяснява мъжът.

Подчертава, че може сам да се грижи за себе си и би се чувствал добре навсякъде, където му дадат работа.

Личната му история е подобна на стотици други. С един интересен щрих – по времето на соц-а Валентин тръгнал да бяга от България. Заловили го на границата и го прибрали в затвора. Там изкарал 8 години. Тези години са татуирани на тялото му – спомен от „академията“, както нарича затвора той.

После се оженил, създал деца. Работил като сапунер в бургаския завод „Камбана“, но дошла 2000-та година, заводът затворил и го съкратили. С жена му се преместили в село Брястовец, откъдето била родом тя.

Той се хващал за каквато и да е работа – основно по строителни бригади.

Нещата в семейството не провървяли, развели се.

Валентин останал на улицата, започнал да пие, да боледува. Първо загубил единия си крак, сега  – втория.

От него не се интересува нито бившата му жена, нито децата му.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!